акция
Original price was: 7,16 €.6,00 €Текущата цена е: 6,00 €.
Original price was: 7,16 €.6,00 €Текущата цена е: 6,00 €.
Original price was: 27,10 €.24,00 €Текущата цена е: 24,00 €.
Декоративният дрян обхваща разнообразна група листопадни храсти и малки дървета от род Cornus. В зависимост от вида и сорта растенията могат да бъдат ценени заради ефектния пролетен цъфтеж, ярко оцветените млади стъбла, етажовидната корона, пъстрата листна маса, декоративните плодове или наситената есенна окраска.
Това разнообразие позволява декоративните дрянове да се използват като самостоятелни акценти, в смесени храстови групи, свободнорастящи живи плетове, горски градини, композиции край водни площи и насаждения с изразен зимен ефект. Някои разновидности оформят широки многостъблени храсти, а други се развиват като малки дървета с ясно изразена корона.
При избор на дрян за озеленяване е важно да се проверят ботаническият вид, крайният размер, формата на растеж, изискванията към почвата и начинът на резитба. Дрян, който се отглежда заради цветните си млади стъбла, се поддържа различно от цъфтящия дървовиден дрян или от сорт с естествено етажовидна корона.
Преди покупка проверете размера на посадъчния материал, начина на предлагане и характеристиките на конкретния продукт. Височината, ширината, студоустойчивостта, окраската и скоростта на растеж могат да се различават значително между отделните декоративни видове и сортове.
Родът Cornus включва дървета, храсти и по-рядко ниски почвопокривни растения. За декоративно озеленяване най-често се използват няколко групи с различен външен вид и предназначение.
Част от дряновете образуват едри бели, кремави или розови прицветници около малките същински цветове. Други имат по-скромен цъфтеж, но се отличават с червени, оранжеви, жълти или пурпурни стъбла през зимата. Съществуват и дървовидни форми с хоризонтално разположени клони, които създават характерна етажовидна структура.
Листата обикновено са разположени срещуположно, въпреки че при някои видове са последователни. Те могат да бъдат зелени, жълтозелени, сребристо прошарени или обрамчени с бяло и кремаво. При много сортове есенната окраска преминава в жълти, оранжеви, червени, винени или пурпурни тонове.
Декоративните дрянове могат практично да бъдат разделени според основния ефект, заради който се използват в градината. Това разделение не е ботаническа класификация, но улеснява избора на подходящо растение и правилните грижи.
Цъфтящите дрянове се отглеждат като големи храсти или малки дървета. Те образуват множество дребни същински цветове, заобиколени от големи декоративни прицветници, които изглеждат като венчелистчета.
В зависимост от вида и сорта прицветниците могат да бъдат бели, кремави или розови. Цъфтежът обикновено се появява през пролетта или началото на лятото и може да се запази декоративен в продължение на няколко седмици при прохладно време.
След цъфтежа при някои разновидности се образуват червени или розовочервени плодове. През есента листата често придобиват ярки червени, пурпурни или оранжеви багри.
Тези дрянове са подходящи за самостоятелно засаждане в тревна площ, за дворове с ограничено пространство, за горски градини и за композиции с рододендрони, азалии, хортензии и сенколюбиви многогодишни растения.
Храстовидните дрянове с ярко оцветени млади клони са сред най-ценните растения за зимната градина. След опадването на листата стъблата се открояват в червено, коралово, оранжево, жълто, маслиненозелено или тъмнопурпурно според сорта.
Най-интензивна обикновено е окраската на младите едно- и двугодишни стъбла. С възрастта кората става по-груба и постепенно губи яркостта си. Поради това тези храсти се подмладяват чрез периодична или ежегодна пролетна резитба.
През активния сезон растенията образуват плътна зелена или пъстра листна маса. При някои сортове листата преминават през жълти, оранжеви и червени оттенъци през есента, преди да разкрият цветните стъбла.
Подходящи са за групово засаждане, свободни живи плетове, брегове, влажни участъци и зимни композиции с декоративни треви, брези и вечнозелени растения.
Етажовидните дрянове се отличават с хоризонтално разположени клони, които образуват ясно разпознаваеми нива. С времето короната може да придобие архитектурна форма, напомняща на многоетажна конструкция.
През пролетта или началото на лятото по клоните се появяват плоски съцветия от дребни светли цветове. При пъстролистните сортове светлата периферия на листата допълнително подчертава хоризонталната структура.
Този тип дрян се използва най-добре като самостоятелен акцент, на място, от което естественият му силует може да се наблюдава свободно. Не трябва да бъде притискан между големи храсти или засаждан прекалено близо до сгради.
Пъстролистните дрянове могат да бъдат както храстовидни, така и дървовидни. Листата им са украсени с бели, кремави, жълти или светлозелени полета и кантове.
Те осветяват по-тъмни части на градината и създават контраст с растения с тъмнозелена, пурпурна или синкава листна маса. Пъстролистните форми обикновено изглеждат най-добре на светло място, но някои могат да прегарят при силно следобедно слънце и засушаване.
При част от сортовете младите листа се появяват с розовеещи оттенъци, а през есента преминават в наситени червени и пурпурни тонове.
Много декоративни дрянове предлагат ярка есенна окраска, дори когато основният им ефект е цъфтежът или зимните стъбла. Листата могат да преминат от зелено към жълто, оранжево, керемиденочервено, винено или пурпурно.
Интензивността на есенните багри зависи от сорта, количеството слънчева светлина, температурите и влагата през сезона. Светлото изложение обикновено подпомага по-наситеното оцветяване, ако растението не страда от засушаване.
След цъфтежа част от дряновете образуват бели, синкави, черни или червени плодове. Те удължават сезонния интерес и могат да бъдат привлекателни за птиците.
Плодовете на различните видове не са еднакви и не трябва автоматично да се приемат за годни за консумация. Когато ядливостта е важна, проверете точното ботаническо име и информацията за конкретния вид.
Най-важният критерий е крайният размер на растението. Някои компактни сортове остават сравнително ниски, докато дървовидните и етажовидните дрянове могат да развият широка корона и да се превърнат в значими акценти.
Не използвайте еднакви правила за всички декоративни дрянове. Многостъблените храсти, дървовидните форми и разновидностите с цветни стъбла имат различни изисквания към пространството и резитбата.
Крайният размер зависи изцяло от вида и сорта. Компактните храстовидни форми могат да останат около 1–1,5 м, докато големите храсти достигат приблизително 2–4 м височина и сходна ширина.
Дървовидните дрянове могат да се развият като малки до средно големи дървета. Част от тях достигат приблизително 4–7 м, а някои етажовидни видове с времето могат да станат значително по-високи и широки.
Посочените размери винаги са ориентировъчни. Почвата, климатът, влагата, подложката и начинът на формиране оказват влияние върху крайния растеж. Преди засаждане проверете конкретните размери на избрания сорт.
Повечето декоративни дрянове се развиват добре на слънце или полусянка. Подходящото изложение зависи от групата, климата и почвената влажност.
Храстовидните дрянове, отглеждани за цветни зимни стъбла, обикновено показват най-ярка окраска на слънчево място. Цъфтящите дървовидни дрянове често предпочитат слънце или светла полусянка и защитена позиция без продължително засушаване.
Пъстролистните сортове се нуждаят от достатъчно светлина, за да запазят контраста в листата, но силното следобедно слънце може да причини прегаряне при чувствителни разновидности. В топлите райони е подходящо място с утринно слънце и лека защита през най-горещата част от деня.
Избягвайте места, изложени на много силен и постоянен вятър, особено при младите дървета и етажовидните форми. Вятърът може да изсушава листата, да наклонява младото растение и да поврежда естествената структура на клоните.
Повечето декоративни дрянове предпочитат плодородна, богата на органична материя и умерено влажна почва. Тя трябва да задържа достатъчно влага за равномерен растеж, но да позволява на излишната вода да се оттича.
Цъфтящите дървовидни дрянове обикновено се развиват най-добре в хумусна, леко кисела до неутрална почва. Някои храстовидни видове са по-приспособими и могат да растат в широк диапазон от почвени условия.
Тежката глинеста почва трябва да бъде подобрена с добре разложен компост и обработена върху по-широка площ. Не е достатъчно да се напълни само посадъчната ямка с рохкав субстрат, ако околната почва остава плътна и непропусклива.
При песъчлива почва добавянето на органична материя помага за задържане на влага. Новозасадените растения не трябва да се оставят да пресъхват продължително.
Някои храстовидни дрянове понасят влажни терени, но това не означава, че всички декоративни сортове могат да растат в постоянно подгизнала почва. Проверете нуждите на конкретния вид.
Растенията, предлагани в контейнери, могат да се засаждат през по-голямата част от годината, когато почвата не е замръзнала, подгизнала или прекалено суха.
Най-подходящите периоди обикновено са есента и ранната пролет. През есента почвата е все още топла и корените могат да започнат да се установяват преди зимата. Пролетното засаждане е подходящо в райони със сурови зими или при по-чувствителни млади растения.
При засаждане през късната пролет или лятото трябва да се осигури редовно поливане. Големите листа и активният прираст могат да губят значително количество влага при високи температури.
Преди засаждане полейте добре растението в контейнера. Изкопайте посадъчна ямка, която е значително по-широка от кореновата бала, но не по-дълбока от нея.
Извадете внимателно растението и разхлабете силно усуканите корени по периферията на балата. Поставете го така, че горната част на кореновата бала да остане на нивото на околната почва или съвсем малко над него при тежки почви.
Не заравяйте дълбоко основата на стъблото. Прекалено дълбокото засаждане ограничава достъпа на въздух до корените и може да доведе до отслабване или загниване.
Запълнете около корените с извадената и при необходимост подобрена почва. Притиснете внимателно, оформете поливен кръг и полейте обилно.
При дървовидните форми може да се постави опорен кол, ако мястото е ветровито или растението е високо и нестабилно. Опората трябва да позволява леко движение на стъблото и да бъде премахната, след като корените се установят.
Разстоянието зависи от крайния размер и предназначението. Компактните храсти могат да се засаждат по-близо, докато етажовидните и цъфтящите дървета трябва да получат достатъчно пространство за свободно развитие на короната.
При свободнорастящ жив плет растенията се разполагат така, че зрелите им корони постепенно да се допрат. За самостоятелен акцент е необходимо пространство около цялото растение, за да се виждат формата, клоните и сезонните декоративни качества.
Не засаждайте голям дрян прекалено близо до стена, ограда, пътека или подземни съоръжения. Съобразете не само височината, но и очакваната ширина.
Новозасаденият дрян трябва да се полива редовно през първите един или два сезона. Целта е почвата около кореновата бала да остава умерено влажна, но не постоянно подгизнала.
Поливайте по-обилно и през по-дълги интервали, вместо често да овлажнявате само повърхността. Дълбокото поливане насърчава корените да се развиват в по-широк и дълбок почвен слой.
По време на горещи и сухи периоди младите дървета, пъстролистните сортове и цъфтящите дрянове могат да покажат завиване или прегаряне по листата. Проверявайте влажността под повърхността, преди да поливате отново.
Установените храстовидни дрянове обикновено понасят кратки сухи периоди, но най-добрият растеж, листна маса и зимна окраска се получават при равномерна влажност.
Нанесете слой от добре разложен компост, листовка или дървесна кора около растението. Мулчът помага да се запази почвената влага, ограничава плевелите и предпазва повърхностните корени от прегряване.
Не натрупвайте мулча непосредствено около стъблото. Оставете свободен кръг около основата, за да се намали рискът от задържане на влага и увреждане на кората.
Органичният мулч постепенно се разлага и може да се допълва веднъж годишно. Не е необходимо да се оформя прекалено дебел слой.
При плодородна почва декоративният дрян не се нуждае от силно торене. През пролетта може да се добави добре разложен компост или умерено количество балансиран тор за декоративни храсти и дървета.
Прекомерното азотно подхранване стимулира дълъг и мек прираст, който може да бъде по-податлив на зимни повреди и заболявания. При цъфтящите дрянове прекалено силният растеж може да бъде за сметка на цъфтежа.
Ако растението расте слабо, първо проверете влагата, почвената структура, дълбочината на засаждане и състоянието на корените. Торът не може да компенсира неподходящ дренаж или прекалено сухо място.
Резитбата зависи от вида на дряна и основната цел на отглеждането. Това е най-важната разлика в грижите между отделните декоративни групи.
Цъфтящите и етажовидните дървовидни дрянове обикновено не се нуждаят от редовна силна резитба. Тяхната естествена форма е едно от основните декоративни качества и прекомерното съкращаване може да я наруши трайно.
При младите растения могат да се премахнат пресичащи се, неправилно разположени или повредени клони. При необходимост постепенно се оформя чисто стъбло, без наведнъж да се отстраняват много големи клони.
Резитбата се извършва през периода на покой или в препоръчания за конкретния вид срок. Не премахвайте повече от необходимото.
Храстовидните дрянове, отглеждани заради зимната окраска на младите стъбла, се нуждаят от подмладяване. Най-ярки са новите издънки, затова старите клони периодично се премахват близо до основата.
При силно растящи и добре установени растения всички стъбла могат да се съкратят ниско в края на зимата или началото на пролетта. Това стимулира образуването на нови ярко оцветени издънки.
Младите растения не трябва да се режат силно веднага след засаждане. Оставете ги да се установят и да образуват здрава коренова система.
По-мек вариант е ежегодно да се премахва приблизително една трета от най-старите стъбла. Така храстът запазва по-голям размер, но постоянно образува нов оцветен прираст.
Пъстролистните дрянове могат да се подмладяват според търсения размер и ефект. Силната пролетна резитба създава по-компактна форма и стимулира появата на едри млади листа.
Ако от основата се появят издънки с изцяло зелени листа, премахнете ги възможно най-ниско. Те могат да растат по-силно от пъстролистните части и постепенно да ги изместят.
Храстовидните дрянове за зимни стъбла обикновено се режат в края на зимата или началото на пролетта, преди или около началото на новия растеж.
Сухи, счупени и болни клони могат да се премахват при установяване на проблема, като се работи в сухо време и с чист инструмент.
При дървовидните и цъфтящите форми срокът и силата на резитбата трябва да се съобразят с конкретния вид. Когато няма наложителна причина, е по-добре да се запази естествената корона.
През пролетта декоративните дрянове развиват свежа листна маса, а част от дървовидните форми образуват ефектни прицветници. При пъстролистните сортове младите листа могат да бъдат оцветени в кремаво, жълто, розово или светлозелено.
През лятото основният ефект е листната маса и формата на короната. Етажовидните дрянове показват ясно хоризонталната си структура, а храстовидните форми създават плътни зелени или пъстри масиви.
Много декоративни дрянове придобиват ярка жълта, оранжева, червена или пурпурна окраска. При някои видове сред листата се появяват и декоративни плодове.
След листопада се разкрива структурата на клоните. Храстовидните сортове с цветни стъбла са особено ефектни на фона на сняг, вечнозелени растения, светли стени и декоративни треви.
Цъфтящите и етажовидните дрянове са подходящи за самостоятелно засаждане. Около тях трябва да има достатъчно свободно пространство, за да се вижда естествената форма на короната.
Храстовидните дрянове се съчетават с други декоративни храсти с различен период на цъфтеж и окраска. Използвайте ги в средната или задната част на композицията според височината.
Силно разклонените храстовидни видове могат да оформят плътен свободен жив плет. Те предоставят сезонен цвят, укритие за птици и по-естествен вид от строго подрязаните вечнозелени огради.
Дряновете с червени, оранжеви и жълти стъбла могат да бъдат засадени на големи групи. Най-силен ефект се получава, когато няколко растения от един сорт образуват ясно видимо цветно петно.
Някои храстовидни дрянове понасят умерено влажни почви и са подходящи за композиции край езера и потоци. Корените не трябва да остават постоянно потопени, освен ако конкретният вид не е подходящ за такива условия.
Цъфтящите дрянове могат да се използват в светла сянка между по-високи дървета. Под тях се засаждат хости, папрати, брунера, хойхери, епимедиум и пролетни луковични растения.
Подходящите партньори зависят от вида и мястото на засаждане.
Червените и оранжевите зимни стъбла изпъкват добре пред тъмнозелени иглолистни растения. Жълтите стъбла създават контраст с пурпурна листна маса и бяла кора на брези.
Пъстролистните дървовидни сортове изглеждат добре над композиции от растения с едри тъмнозелени листа. Етажовидната корона може да бъде подчертана с ниско почвопокривно засаждане, което не закрива долните клони.
Компактните сортове могат да се отглеждат в големи съдове, но дрянът по принцип се развива по-добре в открита почва. Контейнерът трябва да бъде стабилен, достатъчно широк и дълбок и да има големи отвори за оттичане.
Използвайте качествен субстрат за декоративни храсти, който задържа умерена влага, но не се уплътнява лесно. Поставете съда на място, съобразено с изискванията на конкретния сорт.
Растенията в саксии се поливат по-често, защото субстратът изсъхва бързо. Не оставяйте вода в подложката и не допускайте кореновата бала да изсъхне напълно за продължителен период.
През зимата корените в контейнера са по-изложени на студ. Големият съд може да бъде обвит с изолиращ материал или преместен до защитена стена. Надземната част трябва да остане навън и да премине през естествения период на покой.
С течение на времето растението ще се нуждае от пресаждане, подмяна на част от субстрата или преместване в по-голям съд.
Методът на размножаване зависи от вида и сорта. Храстовидните дрянове често се размножават чрез резници, отводи или отделяне на вкоренени издънки.
Вдървесинени резници могат да се вземат през периода на покой от здрави едногодишни стъбла. При някои видове се използват и полувдървесинени резници през активния сезон.
Дървовидните сортове често се размножават професионално чрез присаждане, за да се запазят точно декоративните им качества.
Растенията, получени от семена на сортови дрянове, може да не наследят пъстрата листна маса, формата на короната или цвета на прицветниците на родителското растение.
Причината често е комбинация от силно слънце, горещ вятър и недостиг на влага. Прегарянето е по-видимо при пъстролистните сортове и младите растения.
Проверете почвената влажност, добавете органичен мулч и при възможност осигурете защита от силното следобедно слънце.
Възможните причини включват прекалено дълбоко засаждане, уплътнена почва, недостатъчна влага, подгизване или силна конкуренция от корените на други дървета.
Не добавяйте автоматично повече тор. Първо проверете структурата на почвата, дренажа и състоянието на кореновата зона.
При дряновете с цветни стъбла причината може да бъде голямата възраст на клоните, прекалено сенчестото място или липсата на подмладяваща резитба.
Премахнете част от старите стъбла през пролетта и осигурете достатъчно светлина за новия прираст.
Причините могат да бъдат младата възраст, неподходящо изложение, прекомерна резитба, късни студове или прекалено силно азотно подхранване.
Някои дървовидни дрянове се нуждаят от няколко години след засаждането, преди да започнат да цъфтят обилно.
Изцяло зелените издънки трябва да бъдат премахнати до мястото, от което израстват. Те често растат по-силно и могат постепенно да изместят пъстролистната част.
Отделни клони могат да засъхнат след механично увреждане, засушаване, заболяване или проблем с корените. Изрежете мъртвата част до здрава тъкан с чист инструмент.
При бързо разпространяващо се засъхване, петна по кората или множество повредени клони е необходима по-точна диагностика.
Листните петна могат да бъдат свързани с гъбни заболявания, продължително мокрене на листата, слаба циркулация на въздуха или неблагоприятни атмосферни условия.
Отстранявайте силно засегнатите опадали листа, избягвайте ненужно мокрене на короната и не засаждайте растенията прекалено нагъсто.
Зависи от вида и сорта. Декоративните дрянове включват компактни и големи многостъблени храсти, както и малки или средно големи дървета.
Компактните сортове могат да останат около 1–1,5 м, големите храсти често достигат 2–4 м, а дървовидните форми могат да станат значително по-високи. Проверете размерите на конкретния сорт преди засаждане.
Периодът зависи от вида. Някои дрянове цъфтят още в края на зимата или ранната пролет, а цъфтящите дървовидни видове обикновено образуват декоративните си прицветници през пролетта или началото на лятото.
Големите бели или розови части обикновено са декоративни прицветници. Същинските цветове са малки и са събрани в центъра.
Много видове понасят полусянка, но прекалено плътната сянка може да намали цъфтежа, есенната окраска и яркостта на зимните стъбла. Изискванията на конкретния сорт имат предимство.
Да, много декоративни дрянове се развиват добре на слънце, ако почвата запазва достатъчно влага. В горещи райони чувствителните пъстролистни и цъфтящи сортове могат да предпочитат защита от силното следобедно слънце.
Повечето видове предпочитат плодородна, хумусна, умерено влажна и добре дренирана почва. Някои храстовидни дрянове понасят и по-влажни условия.
Контейнерните растения могат да се засаждат през пролетта или есента, както и през други периоди, ако почвата е обработваема и може да се осигури редовно поливане.
Зависи от типа. Дървовидните и етажовидните дрянове обикновено се нуждаят само от минимална санитарна и оформяща резитба. Храстите с цветни зимни стъбла се подмладяват редовно, за да образуват ярък млад прираст.
Те обикновено се подрязват в края на зимата или началото на пролетта. Силната резитба се извършва само при добре установени и жизнени растения.
Кората на старите клони постепенно потъмнява и губи наситеност. Периодичното премахване на старите стъбла стимулира образуването на нови, по-ярко оцветени издънки.
Храстовидните видове могат да се използват за свободнорастящ жив плет или екран. Дървовидните и етажовидните сортове са по-подходящи за самостоятелно засаждане.
Компактните сортове могат да се отглеждат в голям контейнер с добър дренаж. Те се нуждаят от по-често поливане и защита на кореновата бала през зимата.
Да. Храстовидните сортове с червени, оранжеви и жълти млади стъбла са сред най-ценните растения за зимен цвят. Дървовидните форми могат да бъдат декоративни и със структурата на короната си.
Цветовете на много видове предоставят храна за насекоми, а плодовете могат да бъдат използвани от птици. Екологичната стойност зависи от конкретния вид и от условията в градината.
Не всички. Родът включва различни видове, чиито плодове се различават по качества. Не консумирайте плодове само защото растението е обозначено общо като дрян. Проверете точното ботаническо име и надеждна информация за конкретния вид.