Азалия

Азалията е един от най-впечатляващите цъфтящи декоративни храсти, с огромно разнообразие от размери, багри и форми на цветовете. Съществуват ниски вечнозелени сортове за малки градини и саксии, по-високи листопадни азалии с ароматни цветове, студоустойчиви японски селекции и модерни сортове с повторен цъфтеж.

Цветовата гама е изключително богата – чисто бяло, кремаво, нежнорозово, малиново, пурпурно, червено, оранжево, жълто и множество двуцветни комбинации. Цветовете могат да бъдат единични, полукичести, кичести или тип „hose-in-hose“, при който цветът изглежда почти като два цвята един в друг.

Ботанически азалиите са включени в род Rhododendron, но в градинарството традиционно се разглеждат като отделна група заради характерния им растеж, по-дребната листна маса и огромното разнообразие от градински форми.

За условията в България най-важни са градинските зимоустойчиви азалии. Те могат да останат постоянно навън и при правилно избран сорт да се превърнат в дългогодишен акцент в двора. Стайната азалия е различна група и има специални изисквания към температурата, влажността и зимуването.

Основни видове и групи азалии

Различните видове азалия не трябва да се разглеждат като растения с еднакви характеристики. Между японска вечнозелена азалия, листопаден Knap Hill хибрид и стайна азалия има значителни разлики в размер, студоустойчивост, период на цъфтеж и начин на отглеждане.

Японска азалия

Под името японска азалия обикновено се обединяват компактни вечнозелени или полувечнозелени сортове, произлизащи от японски видове и от дългогодишна селекция в групи като Kurume, Kaempferi, Satsuki и други.

Те образуват плътни, добре разклонени храсти с малки листа и изключително богат пролетен цъфтеж. При добре развито растение цветовете могат почти напълно да скрият листната маса.

Типичната японска азалия е сравнително компактна – много сортове остават около 50–100 cm високи, но има и форми, които постепенно надхвърлят 1–1.5 m.

Това ги прави подходящи за:

• малки градини;
• предната част на храстови композиции;
• японски и woodland градини;
• групово засаждане;
• големи саксии;
• ниски цъфтящи бордюри.

Kurume азалии

Kurume са една от класическите групи вечнозелени японски азалии. Обикновено образуват плътни компактни храсти, покрити през пролетта с голям брой сравнително дребни цветове.

Цветовете могат да бъдат бели, розови, червени, коралови, лилави или двуцветни. В сравнение с някои Satsuki сортове индивидуалните цветове често са по-малки, но броят им е огромен.

Много Kurume селекции имат добра зимоустойчивост, но тя трябва да се проверява за конкретния сорт.

Kaempferi азалии

Селекциите, свързани с R. kaempferi, са важна част от групата на японските градински азалии. Видът произхожда от Япония и е използван в селекцията на множество студоустойчиви вечнозелени хибриди.

Листата могат да останат вечнозелени при по-мека зима и да бъдат частично опадливи в по-студени условия. Цветовете обикновено са в розово, коралово, червено и сродни нюанси.

Satsuki азалии

Satsuki са традиционна японска група, известна с големите си цветове и огромното разнообразие от рисунъци – бели цветове с розови ивици, петна, кантове или цели сектори в различен цвят.

Някои Satsuki могат дори да образуват различно оцветени цветове върху една и съща туфа.

Те са ценени и в изкуството на бонсай. Част от сортовете са подходящи за градинско отглеждане в България, но зимоустойчивостта между отделните Satsuki селекции се различава и трябва да се проверява индивидуално.

Листопадни градински азалии

Не всички градински азалии са вечнозелени. Съществува голяма група листопадни азалии, които губят листата си през есента, но предлагат някои от най-ярките цветове в рода.

Сред най-популярните са групите Knap Hill и Exbury. Те обикновено са по-силно растящи от компактните японски азалии и могат да достигнат приблизително 1.5–2 m или повече според сорта.

Цветовете са големи, фуниевидни и често ароматни. Особено характерни са:

• жълто;
• златисто;
• оранжево;
• кайсиево;
• сьомгово;
• яркочервено;
• розово;
• бяло.

Тази група е отличен избор, ако се търси силен пролетен акцент и по-естествена, свободна форма на храста.

Допълнително предимство е есенното оцветяване. При много листопадни азалии листата придобиват жълти, оранжеви, червени и пурпурни нюанси преди да опадат.

Encore Azalea – азалии с повторен цъфтеж

Encore Azalea е съвременна серия вечнозелени азалии, селектирана с една особено важна характеристика – способност за повторен цъфтеж.

Основният цъфтеж е през пролетта, но при подходящи условия растенията образуват допълнителни вълни от цветове през лятото и отново през есента.

За разлика от традиционните японски азалии, които обикновено предпочитат полусянка, Encore сортовете имат нужда от повече светлина за максимален повторен цъфтеж. Добрата позиция обикновено осигурява около 4–6 часа директна или силно филтрирана светлина, като при горещ български климат е за предпочитане основната част от директното слънце да бъде сутрин.

Сортовете Encore се различават по размер, цвят и студоустойчивост. Сред тях има компактни растения под 1 m и по-високи форми около 1.5 m. Срещат се чисто бели, розови, коралови, червени, пурпурни и двуцветни цветове.

Точната зимоустойчивост трябва да се проверява за всеки сорт поотделно – част от тях са подходящи за USDA зона 6, докато други изискват по-мек климат или защитено място.

Кога цъфтят азалиите?

Повечето градински азалии имат основен цъфтеж през пролетта. Според сорта, района и конкретната група той може да започне през април и да продължи през май или началото на юни.

Kurume сортовете обикновено са сравнително ранни, докато Satsuki могат да започнат по-късно. Листопадните Knap Hill и Exbury хибриди най-често цъфтят в средата и края на пролетта.

Encore сортовете се отличават с допълнителен летен и есенен цъфтеж.

При част от листопадните азалии цветовете се появяват преди пълното развитие на листата, което прави цъфтежа още по-впечатляващ.

Къде да засадим градинска азалия?

При класическото отглеждане на азалия навън едно от най-добрите места е светла полусянка или шарена сянка.

Утринното слънце и следобедната сянка създават много добри условия за повечето сортове. Цветовете се запазват по-дълго, а листната маса е защитена от силното следобедно нагряване.

Прекалено дълбоката сянка също не е добра. При недостатъчно светлина растенията могат да станат по-рехави и да образуват значително по-малко цветни пъпки.

Листопадните азалии обикновено понасят малко повече слънце от най-деликатните вечнозелени японски сортове, при условие че почвата не пресъхва.

Мястото трябва да бъде защитено от силни сухи ветрове. Това е особено важно през зимата за вечнозелените сортове и по време на летни горещини.

Почва за азалия

Азалията е киселолюбиво растение. Най-подходяща е почва с приблизително pH 4.5–6.0.

При по-високо pH желязото и някои други микроелементи стават трудно достъпни за корените. Типичният симптом е хлороза – листата започват да пожълтяват, докато жилките остават по-зелени.

Добрата почва трябва да бъде:

• кисела;
• богата на органична материя;
• рохкава;
• влагоемна;
• но едновременно с това добре дренирана.

Подходящи почвени подобрители са компостирана борова кора, листовка и качествен субстрат за киселолюбиви растения.

При силно варовита естествена почва дългосрочното отглеждане може да бъде трудно. В подобни случаи компактната азалия в саксия или специално подготвена повдигната леха често са по-доброто решение.

Засаждане на градинска азалия

Азалиите имат плитка, гъста и фина коренова система. Една от най-честите грешки е прекалено дълбокото засаждане.

Посадъчната дупка трябва да бъде приблизително толкова дълбока, колкото кореновата бала, но два или три пъти по-широка.

Горната част на балата се поставя на нивото на почвата или съвсем леко над него. При тежки и по-слабо дренирани почви растението може да бъде разположено още малко по-високо.

Ако контейнерното растение е силно вкоренено и фините корени са образували плътна спирала по стените на саксията, външният слой трябва внимателно да се разрохка преди засаждане.

След това растението се полива обилно.

Мулчиране

Органичният мулч е изключително полезен за азалиите, защото плитките им корени са чувствителни както към засушаване, така и към силно нагряване.

Подходящи са:

• компостирана борова кора;
• нарязани листа;
• иглолистен мулч;
• листовка.

Слой от приблизително 5–8 cm помага да се задържа влагата и постепенно увеличава съдържанието на органична материя.

Не натрупвайте мулча непосредствено около стъблата.

Поливане на градинската азалия

Поради плитката коренова система азалиите реагират сравнително бързо при продължително засушаване.

Новозасадените растения трябва да се поливат редовно през първия сезон. При горещо време е по-добре да се направи едно обилно и дълбоко поливане, отколкото ежедневно да се мокри само повърхността.

В същото време азалиите не понасят постоянно подгизнала почва. Липсата на кислород около корените може да доведе до загниване и постепенно отслабване на цялото растение.

Ако водата се задържа продължително след силен дъжд, мястото не е подходящо без предварително подобряване на дренажа.

В райони с много твърда и варовита чешмяна вода дъждовната вода е отличен избор за поливане.

Торене на азалия

Азалиите нямат нужда от големи количества тор. Напротив – фините им корени могат да бъдат повредени от прекомерна концентрация на минерални соли.

В богата на органична материя почва и при ежегодно мулчиране допълнителното подхранване често е минимално.

Ако е необходимо, през пролетта или непосредствено след основния цъфтеж може да се използва тор за киселолюбиви растения в препоръчаната доза.

Не е добра практика да се поставя концентриран минерален тор директно в посадъчната дупка при засаждането.

Силното азотно торене може да стимулира много листа за сметка на цветните пъпки.

Подрязване на азалия

Повечето градински азалии естествено развиват красива компактна форма и не се нуждаят от ежегодно силно подрязване.

Премахват се предимно:

• сухи клони;
• повредени части;
• силно издължени леторасти;
• клони, които нарушават формата на растението.

Ако е необходима резитба, най-подходящият момент е непосредствено след прецъфтяване.

Причината е, че растенията започват да формират цветните пъпки за следващата пролет още през лятото. Късната резитба може да премахне голяма част от бъдещия цъфтеж.

Encore сортовете също се подрязват най-добре непосредствено след основната пролетна вълна, за да се наруши минимално последващото образуване на цветни пъпки.

Зимоустойчива азалия за българската градина

При избора на външна азалия зимоустойчивостта трябва да се проверява за конкретния сорт.

Много японски Kaempferi и Kurume хибриди, както и голяма част от листопадните Knap Hill и Exbury сортове, могат да бъдат много студоустойчиви и са подходящи за постоянно отглеждане навън.

Други вечнозелени азалии, включително някои Satsuki и определени модерни селекции, са по-чувствителни.

За по-студените райони е добре да се избира градинска зимоустойчива азалия с доказана устойчивост поне около -20°C или по-ниска според местния климат.

Особено важни за успешното зимуване са:

• защитата от студен сух вятър;
• добрият дренаж;
• слоят мулч около корените;
• доброто вкореняване преди първата зима.

При вечнозелените сортове част от листата могат да променят цвета си или да опадат след студена зима, без това непременно да означава загиване на растението.

Азалия в саксия навън

Компактната градинска азалия е отлично растение за големи саксии и контейнери.

Това е особено практично при двор или тераса, където естествената почва е варовита и неподходяща.

Използвайте качествен кисел субстрат и съд с достатъчно дренажни отвори.

Кореновата бала не трябва да пресъхва напълно през лятото, но саксията не бива да стои в постоянно пълна с вода подложка.

През зимата контейнерните растения са по-уязвими от същия сорт, засаден в земята, защото кореновата система е изложена на по-силно промръзване.

В студените райони съдът може да бъде изолиран или преместен на защитено, но не топло място.

Азалия като малко дърво

По природа повечето азалии са храсти, а не дървета. Понякога обаче могат да бъдат оформени и предлагани като азалия тип дърво или щамбова азалия.

При този начин на производство се оставя едно ясно стъбло, а короната се оформя над него като малка сфера или чадър.

Това не променя основните изисквания на растението. Корените продължават да се нуждаят от кисела почва, добра влага и подходяща зимна защита според сорта.

Странно пожълтяване на листата

Един от най-честите проблеми при азалията е хлорозата – младите листа стават светложълти, докато жилките остават зелени.

Често причината не е липса на тор, а прекалено високо pH. При алкална почва желязото може да присъства, но корените не могат ефективно да го усвояват.

Подобни симптоми могат да бъдат причинени и от:

• преовлажняване;
• сбита почва;
• повредена коренова система;
• прекомерно торене;
• кореново гниене.

Затова преди добавяне на още тор трябва да се провери реалното състояние на почвата и кореновата зона.

Вредители и заболявания на градинската азалия

Здравото растение на подходящо място обикновено има сравнително малко проблеми, но могат да се появят няколко характерни вредителя.

Дантелена дървеница

Този дребен смучещ вредител се храни от долната страна на листата. При по-силно нападение горната страна изглежда избеляла, с множество дребни светли точки.

Растенията, изложени на прекалено силно слънце и стрес от суша, често са по-податливи.

Акари

Те могат да причинят сивкаво, бронзово или матово оцветяване на листата. При силно нападение понякога се виждат и фини паяжини.

Щитоносни въшки и листни въшки

Хранят се с растителни сокове и при сериозно нападение могат да отслабят младите леторасти.

Фитофтора и кореново гниене

Това е един от най-сериозните проблеми при растения, засадени в постоянно мокра и лошо дренирана почва.

Симптомите могат да включват:

• постепенно увяхване;
• пожълтяване;
• опадане на листата;
• загиване на отделни клони;
• кафяви и загнили корени.

Най-добрата защита е правилното място и добрият дренаж.

Стайна азалия – различно растение за различни условия

Т.нар. стайна азалия обикновено е сорт от групата на Rhododendron simsii, известна още като Indian или florist azalea.

Тези растения се произвеждат специално като цъфтящи саксийни растения и често се форсират в оранжерии, за да цъфтят през зимата и ранната пролет.

Те не трябва да се бъркат със студоустойчивата градинска азалия. Типичната стайна азалия е чувствителна към замръзване и при български климат не трябва да се оставя постоянно навън през зимата.

В търговската мрежа могат да се срещнат множество сортове и серии на R. simsii – с бели, розови, червени, пурпурни, двуцветни, единични и кичести цветове. Серии и селекции като Aiko и Hortinno Evergreen са примери за съвременни стайни азалии, но често растенията се продават само по цвят без ясно сортово име.

Отглеждане на азалия в домашни условия – температура

Температурата е един от най-важните фактори за успешното отглеждане на азалия в домашни условия.

Стайната азалия не обича типичната комбинация от висока температура и сух въздух в отопляемите жилища.

По време на цъфтежа най-подходяща е прохладна среда около 10–15°C. При малко по-високи температури растението също може да се развива, но цветовете обикновено прецъфтяват по-бързо.

Продължителното стоене до радиатор или в помещение с температура над около 20–22°C в комбинация със сух въздух често води до:

• бързо прецъфтяване;
• изсъхване на цветните пъпки;
• опадане на пъпки;
• опадане на листа;
• силно пресъхване на кореновата бала.

След цъфтежа температура около 13–16°C е много подходяща за новия растеж.

Светлина за стайната азалия

Азалията трябва да бъде поставена на много светло място без силно обедно слънце.

Подходящ е прозорец с източно или североизточно изложение или място в светла стая близо до прозорец.

През зимата, когато слънцето е значително по-слабо, растението може да получава повече директна светлина.

Дълбоката сянка не е подходяща – при недостатъчна светлина новият растеж става слаб и се образуват по-малко цветни пъпки за следващия сезон.

Въздушна влажност

Стайната азалия предпочита висока до умерено висока въздушна влажност.

Именно сухият отопляем въздух през зимата е една от причините растенията да изглеждат прекрасно при покупката и само след няколко седмици да започнат да губят листа и пъпки.

Влажността може да бъде повишена чрез:

• поставяне на растението върху широка подложка с влажни камъчета или керамзит;
• групиране с други растения;
• държане далеч от отоплителни тела;
• леко пулверизиране по време на активен растеж.

Дъното на саксията не трябва да бъде потопено във водата в подложката.

Преди цъфтеж може да се пулверизира листната маса, но когато пъпките вече показват цвят и цветовете започнат да се отварят, е по-добре те да не се мокрят редовно.

Поливане на стайна азалия

Това е може би най-критичната част от грижите.

Субстратът трябва да остава равномерно влажен. Кореновата бала не трябва да изсъхва напълно.

В същото време саксията не бива да стои постоянно във вода, защото липсата на кислород около фините корени може да доведе до загниване.

Най-подходяща е:

• дъждовна вода;
• мека вода;
• вода с ниско съдържание на варовик.

При системно поливане с много твърда алкална вода pH на субстрата постепенно може да се повиши и да се появи хлороза.

Ако торфеният субстрат е изсъхнал напълно и водата вече преминава покрай стените, саксията може да се потопи за кратко във вода, докато кореновата бала отново се навлажни. След това трябва да се остави да се отцеди напълно.

Почва за стайна азалия

За отглеждане на азалия в саксия е необходим кисел, структурен субстрат.

Най-практичният избор е качествен готов субстрат за:

• азалии;
• камелии;
• други киселолюбиви растения.

RHS препоръчва като възможна смес и приблизително равни части листовка, компостирана кора и невaровит едър пясък.

Не използвайте универсален субстрат, към който е добавено голямо количество варовик.

Почвата трябва едновременно да задържа достатъчно влага и да позволява добър достъп на въздух до корените.

Пресаждане на азалия

Пресаждането на азалия е най-подходящо след приключването на цъфтежа.

Не е необходимо ежегодно да се преминава към много по-голяма саксия. RHS препоръчва новият съд да бъде само около 2.5–5 cm по-широк от предишния.

Прекалено голямата саксия задържа много повече мокър субстрат около сравнително малката коренова система и увеличава риска от преовлажняване.

При пресаждане:

• използвайте кисел субстрат;
• не заравяйте растението по-дълбоко;
• не разкъсвайте агресивно фините корени;
• осигурете свободни дренажни отвори;
• полейте след пресаждането с мека вода.

Торене на стайна азалия

Стайната азалия не е растение, което трябва постоянно да получава високи дози тор.

След началото на новия пролетен растеж може да се използва течен тор за киселолюбиви растения в намалена концентрация.

RHS препоръчва умерено подхранване само няколко пъти до края на юни и отбелязва, че непосредствено след пресаждане в свеж субстрат допълнително торене през първия период обикновено не е необходимо.

Прекомерното торене може да увреди фината коренова система и да причини пожълтяване и опадане на листата.

Подрязване на стайна азалия

След прецъфтяване първо се премахват старите цветове.

По-дългите млади леторасти могат леко да се съкратят, за да се запази компактна и добре разклонена корона.

Не е препоръчително да се реже силно навътре в старата, напълно оголена дървесина, защото стайната азалия невинаги възстановява добре растеж от нея.

Формирането е най-добре да приключи сравнително скоро след цъфтежа, така че растението да има време да развие нови леторасти и впоследствие да заложи цветните пъпки.

Може ли стайната азалия да бъде изнесена навън през лятото?

Да – това всъщност е много полезно.

След преминаване на опасността от пролетни слани растението постепенно може да бъде адаптирано и изнесено навън.

Поставете го на:

• прохладно място;
• светла полусянка;
• защитена от силно обедно слънце позиция.

Не го поставяйте директно от помещението на силно слънце, защото листата могат бързо да изгорят.

През лятото трябва особено внимателно да се следи влагата, защото малката саксия може да пресъхва за кратко време.

Преди първите есенни слани растението се прибира обратно на защитено място.

Как стайната азалия да цъфне отново?

Повторното цъфтене е една от по-трудните части на отглеждането на азалия в домашни условия.

Причината е, че растенията, които се продават през зимата, обикновено са професионално форсирани в оранжерия при контролирани температури и влажност.

За да се образуват добре цветните пъпки за следващия сезон, през лятото растението трябва:

• да развие здрав нов прираст;
• да не пресъхва;
• да получава достатъчно светлина;
• да не бъде прехранвано с азот.

Към края на лятото и началото на есента прохладните температури подпомагат развитието на цветните пъпки. RHS препоръчва през есента нощни температури около 7–10°C при защитено от замръзване растение.

След оформяне на пъпките растението може постепенно да бъде преместено на по-топло и светло място за цъфтеж.

Без оранжерия или много прохладно светло помещение е възможно след покупката да мине година или дори две, преди растението отново да цъфне толкова обилно.

Защо стайната азалия губи пъпките си?

Най-честите причини са:

• прекалено висока температура;
• сух въздух;
• пресъхване на кореновата бала;
• рязка промяна на условията;
• недостатъчно светлина;
• преовлажняване и увредени корени.

Ако току-що закупена азалия бъде преместена от хладен и влажен магазин или оранжерия директно в стая с температура 24–25°C до радиатор, стресът може да бъде значителен.

Защо листата на стайната азалия опадат?

Една от най-честите причини е засушаването.

Типичният търговски субстрат е богат на торф и след пълно изсъхване се овлажнява трудно. Растението може бързо да започне да увяхва и да губи листа.

Но същият симптом може да се появи и при обратния проблем – продължително преовлажняване. Повредените корени вече не могат да доставят достатъчно вода на листната маса.

Затова не трябва автоматично да се увеличава поливането само защото листата увяхват.

Вредители по стайната азалия

Акари

Те са особено вероятни при топъл и сух въздух. Листата могат да станат матови, сивкави или бронзови, а при по-силно нападение може да се появи фина паяжина.

Редовното оглеждане на долната страна на листата е полезно.

Листни въшки

Често се събират по младите меки леторасти и цветните пъпки. При малко нападение могат да бъдат отстранени механично или с подходящ препарат за стайни растения.

Щитоносни въшки

Приличат на малки неподвижни кафяви или белезникави образувания по стъблата и долната страна на листата. При силно нападение постепенно отслабват растението.

Белокрилка и трипси

Могат също да се появят при растения, държани дълго време в помещение или оранжерия.

Лозов хоботник

Ларвите могат да повреждат корените на азалии, отглеждани дългосрочно в саксии. Възрастните насекоми оставят характерни полукръгли нагризвания по краищата на листата.

Кореново гниене при стайна азалия

Постоянното стоене на саксията във вода е опасно.

При липса на кислород фините корени започват да загиват, а при благоприятни условия могат да се развият и патогени, причиняващи кореново гниене.

Симптомите могат да наподобяват засушаване:

• увяхване;
• жълти листа;
• опадане;
• забавен растеж.

Затова е необходим баланс – влажна, но въздушна почва.

Стайна или градинска азалия – как да ги различим?

Най-сигурният начин е да се провери етикетът.

Типичната стайна florist азалия обикновено принадлежи към групата на R. simsii и е чувствителна към замръзване.

Студоустойчивите японски, Kurume, Kaempferi, Knap Hill, Exbury и други градински сортове са предназначени за постоянно засаждане навън според устойчивостта на конкретния сорт.

Самият факт, че растението е закупено в малка декоративна саксия, не означава автоматично, че е стайно.

Азалия в саксия – най-честата грешка

При отглеждането на азалия в саксия най-често се прави една от две противоположни грешки:

• растението се оставя да пресъхне напълно;
• растението постоянно стои във вода.

И в двата случая резултатът може да бъде увяхване и опадане на листата.

Ключът е кисел субстрат с добра структура, свободен дренаж и редовно наблюдение на влагата.

Азалиите отровни ли са?

Азалиите са декоративни растения и не трябва да се консумират. Всички части могат да бъдат вредни при поглъщане от хора и домашни животни.

Това е добре да се има предвид при малки деца, кучета, котки и други домашни любимци.

Как да изберем азалия за двора?

При избора на азалия за двора е добре първо да се определи какъв тип растение е необходимо.

За нисък вечнозелен акцент и малка градина са подходящи японски и Kurume сортове.

За по-висок храст и ярки жълти, оранжеви или червени цветове могат да се изберат листопадни Knap Hill или Exbury азалии.

Ако целта е цъфтеж в няколко сезона, могат да се разгледат Encore сортовете.

След това трябва да се проверят:

• крайният размер;
• конкретната зимоустойчивост;
• цветът и формата на цветовете;
• периодът на цъфтеж;
• вечнозелена или листопадна е формата;
• необходимото количество светлина.

Бяла, розова или червена азалия?

Цветът е въпрос на композиция, но отделните групи предлагат различни възможности.

Белите сортове осветяват сенчести места и се комбинират лесно със зелена, сребриста и тъмна листна маса.

Розовите азалии варират от почти бледорозово до наситено малиново.

Червените и кораловите сортове създават по-силен акцент, а листопадните азалии предлагат и багри, които са редки сред вечнозелените – особено ярко жълто и оранжево.

При сравняване например на бяла азалия цената не се определя просто от цвета, а от сорта, възрастта, размера, контейнера и начина на производство.

Цена на градинската азалия

Цената на азалията зависи от няколко основни фактора:

• сорт и селекционна група;
• възраст на растението;
• размер на храста;
• обем на контейнера;
• начин на размножаване;
• дали сортът е защитен;
• колко бавно нараства;
• дали е специално оформен.

При сравняване на цени на градински азалии е по-полезно да се сравняват растения от един и същи сорт и приблизително еднакъв размер.

Малък бавнорастящ японски сорт може да е значително по-стар от по-високо, но бързорастящо растение.

Азалия – декоративен храст с много различни лица

Азалията може да бъде нисък вечнозелен японски храст, ароматна листопадна форма с ярко оранжеви цветове, модерна повторно цъфтяща Encore селекция или компактно зимно стайно цвете.

За успешното отглеждане на градинска азалия най-важни са киселата почва, добрият дренаж, равномерната влажност и подходящото количество светлина. При правилно избран студоустойчив сорт растението може да остане в градината десетилетия.

При стайната азалия най-важни са прохладната температура, високата въздушна влажност, мекият тип вода и никога да не се допуска нито пълно пресъхване, нито постоянно подгизване на кореновата бала.

Разбирането към коя група принадлежи конкретното растение е първата и най-важна стъпка – именно това определя дали азалията трябва да остане постоянно в градината или да се отглежда като чувствително саксийно растение.